Не вярвах в любовта от пръв поглед, не вярвах в съдбата и всички тези глупости, че някъде нещо е писано, но нашата приказка започна точно като на филм и всякаш трябваше да се случи точно тогава.

Утре стават 3 години от както се познаваме виртуално, а след 4 дни три години от както сме заедно и това просто си е съдба. Тогава бях във вече изчерпана връзка, бях  ужасно наранена от много лъжи и изневери и от това, че аз последна разбрах, че аз последна прогледнах, че нещата не са наред, а те никога не са били. Беше понеделник бях почивка и изкарах целия ден пред компютъра с новото си занимание сайт за запознанства в началото не ме впечатли, вече пишех с доста хора всеки си имаше причина да е там, някой търсеха секс за една вечер други познанства, трети връзка, а аз първо търсех отмъщение, а после реших да се забавлявам, но не търсех нищо. Просто бегло си писахме, после се започна вечер късно да си споделяме разни реални неща и аз се увличах все повече, предполагам и той. После си даде телефона и аз  му се обадих, незнам защо, не се доверявам лесно и последва срещта, за която не се колебах много.  27,02,2009 казах му че ще се чуем като приключа работния ден в 7, но се наложи да закъснея обадих се чак след като приключих и се разбрахме да дойде да ме вземе. Качих се в колата на непознат толкова спокойно, че чак не мога да го повярвам.  Гледах го отстрани и си мислех дали не обърках, но след миг получих целувка след миг забравих за болката, след миг бях в ръцете на човек, който всякаш цял живот съм познавала. Водихме дълъг разговор, целувахме се страстно, той ме накара да се чувства обичана и желана за час, никой не ме беше карал да се чувствам така. И сега  три години по късно пак сме заедно, пак щастливи, усмихнати и влюбени, а всички който знаят цялата история казват, че душите ни се познават.

Много щастие ти желая!:)

За мен толкова за Вас повече (щастие) :)